Единственият свидетел
| Единственият свидетел | |
| Режисьори | Михаил Пандурски |
|---|---|
| Сценаристи | Николай Никифоров |
| В ролите | Олег Борисов, Кирил Варийски, Любен Чаталов, Ирен Кривошиева |
| Музика | Валери Миловански |
| Оператор | Мирчо Борисов |
| Филмово студио | СИФ Бояна по поръчка на Българска телевизия |
| Премиера | 17 януари 1990 |
| Времетраене | 58 минути |
| Страна | .svg){kind=small} България |
| Език | български |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Единственият свидетел“ е български телевизионен игрален филм (социално-психологическа драма) от 1988 година на режисьора Михаил Пандурски, по сценарий на Николай Никифоров. Оператор е Мирчо Борисов. Музиката във филма е композирана от Валери Миловански. Художник Елиана Стоянова.[1]
Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]| Роля | Изпълнител |
|---|---|
| Христо Вл. Панов, свидетелят | Олег Борисов |
| Сребрина Гиргинова, жената, повдигнала обвинението | Ирен Кривошиева |
| Владимир Панов-Владо, синът на свидетеля | Любен Чаталов |
| Тотко Стоянов, шофьорът на автобуса | Кирил Варийски |
| Панова, жената на свидетеля Христо | Катя Чукова |
| съпругата на шофьора Тотко | Сашка Братанова |
| завеждащият лекар | Антон Карастоянов |
| Юлиана Караньотова | |
| Николай Клисуров | |
| Диана Чернева | |
| Георги Кодов | |
| Калин Арсов | |
| Цветан Ватев | |
| Тодор Георгиев | |
| Антония Драгова | |
| Мара Чапанова | |
| Иван Зоин | |
| Янчо Янев | |
| Благовест Арнаудов | |
| Йонка Илиева | |
| Йордан Нейчев | |
| Пеньо Байрамов | |
| Лука Бистреков | |
| Иван Граматиков | |
| Атанас Василев |
и други
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Награда Coppa Volpi за най-добра мъжка роля на Олег Борисов от 47-ия международен кинофестивал във Венеция, 1990
- Награда Osella за най-добра филмова музика на Валери Миловански от 47-ия международен кинофестивал във Венеция, 1990
- Специална награда La Navicella за Михаил Пандурски от 47-ия международен кинофестивал във Венеция, 1990
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Единственият свидетел“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 104
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Единственият свидетел“ в
Internet Movie Database - „Единственият свидетел“ в сайта bgmovies.org
| ||||||||
Тази статия, свързана с българско кино, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.